Корените на Йога

Първоначално нека определим йога в нейния широк и тесен смисъл. В тесен смисъл под йога ше разбираме класическата система на йога създадена от Патанжали, една от 6 философски школи на класическата епоха.
В широк смисъл йога е събирателно понятие за всички онези практически духовни системи и традиции в Индия, които развиват човешкото тяло, ум и дух. Онези системи, които се стремят методично да преобразуват съзнанието и човекът да достигне освобождение от ограниченостите на егоистичността и да слее своята индивидуална божественост с космическата. Това се все системи, които се интересуват от практическата страна на себеразвитието за разширяване на човешкия потенциал и лично преживяване на екстатични състояния, които разширяват човешкото съзнание.

В този смисъл йога се родее и с много системи извън рамките на индуизма – с тибетския будизъм на ваджраяна /тибетската йога/, с дзен-будизма – японската йога, с чан будизма – китайската йога. Всъщност тези системи имат общи корени в индийската древност – във ведийската и следведийската епоха на Упанишадите.

     Преди да потърсим тези корени нека очертаем  схематично културната история на Индия по епохи.

  1. Доведийска епоха –
    – епохата на арийте – времето на арийте в тяхната пра-родина – средна Азия  от 6500 г.– до идването им в Индия – между 2000 и 1500 години п.н.е.
    – епохата на цивилизацията по поречието на Сарасвати – културите на Харапа и Мохенджодаро – между 4000 и 1000 години преди н.е.
  2. Ведийска епоха – епохата на създаването устно на легендарните химни на Ведите – основният духовен текст, послужил като духовна референция  в Индия от тогава до наши дни – от 2000 до 1300
  3. Следведийска епоха – или епохата на брахманизма – високата философия и метафизика на Упанишадите – 1300 до 1000
  4. Епическа епоха – времето на двата големи епоса Махабхарата и Рамаяна – 1000 до 100 г п.н.е.
  5. Класическа епоха – златният век на класическата санскритска култура и времето на философията – епохата на 6 даршани – 100 г. п.н.е. до 500 с.н.е.
  6. Тантрическа и пуранична епоха – времето на създаване на пураните и тантрите – религиозните съчинения дали храна на големите секти в индуизма – вишнуизъм, шиваизъм, култа към Деви – 500 до 1300 с.н.е.
  7. Сектантска епоха – времето на бхакти движението – 1300 до 1700
  8. Съвременна епоха – до днес
    1. През цялото време има една обща система от духовни ценности и принципи, която ръководи всички през всички епохи – санатана дхарма.

    По тази рамка може да се очертае схематично и историята на йога –

    – Докласическа йога – от древността до новата ера
    – Класическа йога– системата на Патанжали – от 1 до 5 в с.н.е.
    – Следкласическа йога –  йога в шиваизма, вишнуизма и тантризма – след 5 в.

    Колко древна е йога и колко назад във времето отиват нейните корени е трудно да се определи. Едно е сигурно, че тя съществува от хилядолетия и нейните корени могат да се открият още в древната предистория на Индия, в доарийската епоха. Бхагавадгита нарича йога пуратана /древна/.

    1. 1. За времето на арийте още в тяхната прародина Централна Азия един от големите изследователи на Изтока  Мирча Илиаде сравнява йога с едно от най-древните духовни явления в човешката история -сибирския шаманизъм от 10000 –6000 г. п.н.е. Между фигурата на шамана и един йога адепт могат да се открият много прилики, това били човешки същества, способни да разширяват съзнанието си и да изпитват състояния, които далеч надхвърлят обикновените човешки възможности. Това разбира се е постигало с полагане на специални усилия и спазване на определени практики, които натрупвали енергията и тя се насочвала по желан начин. Майкъл Харнър друг голям изследовател счита, че йога съдържа елементи на шаманизъм, но включва в себе си и много повече учения – тя е по-всеобхватна, приложима за всеки човек, по-интровертна и съвсем не насочена само към овладяване на силите вътре и вън от човека.

      2. 2 В епохата на индската цивилизация на Харапа и Мохенджодаро някои учени считат, че може да се говори за прото-йога. Има много доказателства, които разкриват едно общество, което по своята зрялост и духовност е било узряло за йога. Най-интересни сред артефактите са стеатитовите печати, над 2000. На единия от печатите открити там /наречен печатът на Пашупати/ ясно се вижда нарисуван човек или божество седнало в йогийска поза. Някои учени наричат тази фигура Пашупати прото Шива, пра-йогина и повелителят на животните. Друго интересно свидетелство е и фигурата на жреца или мъдреца, тя  е наметната с плащ, който е покрит с три елементни знаци, поставяни на свещенни места – знакът е най-вероятно символ на светлината, т.е. някой, който разпръсква тъмнината и дарява светлина – учителя, гу-ру.

      3.  Корените на йога във ведийската епоха

    Йога има солидни корени във ведийската духовност и ритуална практика

    Всички външни изследователи и собствено индийската традиция разкриват ведийското общество като една високообрядна култура, която съдържала много прото-йогийски представи и практики

    Индийският учен Сурендранатх определя ведийската духовна практика като жертвен мистицизъм. Основната ритуална практика било жертвоприношението яджна. Съществували два вида ритуали на приношение: шраута /обществени/ и грихя /домашни/. Грихя е лично церемониално действие, което може да се извърши от всеки човек при наличието на 1 огън и на всяко определено от домакина място. Във ведийско време всеки двиджа /два пъти роден/ брахман, кшатттрия, вайша,  бил задължен да извършва хома /жертвоприношение на огъня/ на изгрев и залез слънце. Вътрешният смисъл на ритуала винаги се състои в това да се възроди всеобщия ред и хармонията в света, в зрителите и в извършвашия ритуала. Този ритуал едновременно бил молитва с конкретни искания и мистично изживяване на сливане с божественото

    Духовните герои на Ведийското време били не жреците, които изпълнявали големите шраута ритуали, а ришите – мъдреците, поетите-мистици, учителите, духовно извисените люде, които чрез своето чисто съзнание и ясновидство преживявали истината сат и несъществуващото асат. Те били своего рода адепти, йоги, които със своята духовна сила реализирали Божественото и предали истината на другите чрез Ведийските химни. Те били и остават духовните учители, които разпръскват тъмнината, гу-ру за останалите хора. На ришите били присъщи аскезата и дълбокия стремеж към просветлеността. Вследствие на своите усилени духовни практики те имали видения и развивали сидхи като ясновидството, например В Ригведа химн.9.38.5. се казва, че те са “деца на небето” и в своите помисли се стремят към светлината. Някои изследователи смятат, че те са пребивавали постоянно в състояние на реализация и сливане – това, което в йога се нарича самадхи, където всичко е едно – виденията, прозренията, изначалните звуци и вибрации.

    1. “Приятно наистина е изучаването мъдростта на Ведите!
    2. Който следва този път ще постигне концентрация на Ума
    3. И не ще бъде повече жертва на страстите си
    4. Отдаден, въздържан, възпитан в духовност
    5. той ще се прослави и ще е благодат за Човечеството” /откъс от Шатапатха Брахман

      Друг интересен факт е, че за ришите подобно на изживяванията при някои йогийски практики вътрешните видения и звука били тясно преплетени и именно тази връзка образувала основата на ведийската молитва. Отделяла се голяма роля на звука и неговото въздействие върху човека на всички нива. Цялата ритуална практика на ведийското време се базира на използването на въздействието на мантрите. Може да се стигне дотам да се каже, че ведийската практика била мантра йога – повтаряне на мантри по точно определен начин с цел определено въздействие върху всички тела на човека. Цялото запазване и предаване на Ведите през хилядолетията се дължи на строгите практики, правила и инициации свързани с наизустяването и произнасянето на ведийските химни

      Освен мантра_йога във ведийско време имало още много елементи свойствени на класическата йога: концентрацията по време на молитва, осъзнаването, аскетизма, контрола и управлението на дъха, пеене на божиите имена киртан, визуализации, инвокации на божествата  и т.н.

      Резултатът от това бил висши степени на съзерцание, което позволявало докосване до семената на истината за великите психически и космически тайни. Това довело до създаването на  прекрасни, дълбоки и интересни химни като Химна за сътворението Насадия сукта.

      В химна станал известен с името “Химна на сътворението” /”Насадия сукта”, Ригведа 10.129/ причините за съществуването се търсят в самото съществуване. Този сравнително кратък, лингвистично прост химн е породил повече от всеки друг химн въпроси и философски  тълкувания. Безличният принцип е представен като “тад екам” или “това едно”. Това Едно е едновременно и материала и причината, от който и заради която възниква Вселената. Зачеването на Вселената е показано и във фазата на потенция и във фазата на експресия. Всичко се ражда, съществува, умира и  изчезва в морето на несъществуване. После от собствения си “тапас” /жар, потенциал/ отново се ражда, съществува и така завинаги.

      Ригведа 10.12

      1. “Не е имало тогава нито не-съществуващо /асат/, нито съществуващо /сат/,
      не е имало нито въздушно пространство, нито небе над него,
      Какво се движело насам натам? Къде? Под чия закрила?
      Вода ли е това – безкрайна бездна?
      Не е имало нито смърт, нито безсмъртие,
      нямало и предизвестие за ден или нощ.
      ТОВА ЕДНО /тад екам/ дишало, без да движи въздуха, от собствената си енергия /тапас/.
      И не е имало нищо друго освен него.
      ……….
      Отначало го обзела любовта /кама/,
      това било първото семе на мисълта.

      Вдъхновени ришите потърсили в мъдрите си сърца
      и открили причината за съществуващото в несъществуващото.
      Връзката се простирала навсякъде и отвъд. Има ли долу, има ли горе?
      Има ли посяващи семена /мъжки принцип/, има ли сили /шакти, женската сила/?
      Има ли отдолу импулс и насочване отгоре?
      Кой наистина знае? И кой ще го потвърди?
      Кога е възникнало ТОВА ЕДНО? Кога е било сътворението?
      Боговете са дошли после със сътворението на света.
      Кой знае тогава кога е било създадено.
      Кога е станало сътворението,може би се е породило само, а може би не,
      Само Той знае, дето гледа надолу от най-горните небеса,
      а може и Той да не знае…”

      Йога в епохата на Упанишадите

      Най-дълбоки и съществени за йога са корените и в Упанишадите. Тези текстове са кулминацията на цялата ведийска литература във философски, метафизичен и духовен план. Те са изворът от който черпят всички по-късни духовни традиции – не само индийски. Концепциите на Упанишадите са повлияли основно на 6 даршани/включая в тях и йога/, на всички школи на индуизма, на будизма и джайнизма, на много европейски философи.

      Упанишадите представят една от най-важните глави в историята на човешкия дух и имат определящата роля в индийската философия, религия и духовен живот в продължение  вече на 3 хилядолетия
      Защо?
      “Нерелигиозността на нашето време е отчасти резултат от превъзхождащата роля на религиозната техника пред истинския духовен живот….
      В Упанишадите религия и духовност са едно; религията е изживяване, духовна опитност, реализиране на съществуването на духа…”
      цитат  на Радхакришнан “The Principal Upanishads”,1994

      Голямата роля на Упанишадите се е определила и от фактът на тяхното предаване – в духовни_школи_и_традиции, където знанието се е предавало от учител на ученик /в арийско и ведическо време е от баща на син/. Тази традиция станала основна и в йога. Самата санскритска дума упа-ни-шад идва от глагола сад- /седя/, упа- /близо/, -ни /под/, т.е. седене около и под. Цялото се тълкува като седене в нозете на учителя, обучение, в което прилежният ученик е около учителя /попивайки неговия пример/ и под него /бидейки само в подножието на духовната му извисеност/. Етимологията отправя към традицията, известна в Индия като гуру-шикша-парампара – предаване/обучение/ директно от учител на ученик. В тишината на горското отшелничество мъдреците медитирали върху най-дълбоките истини на живота и предавали знанията си по начин, подходящ за седящите около тях ученици. Този процес на предаване изисквал специално предразположение на ума и душата. Учителите само можели да разясняват и предават езотеричната доктрина, а учениците имали шанса сами да я изпитат и реализират. Истините били рахасям, /от скр.: тайна/, означаващи тайно знание, достъпно само за тези, които са духовно готови да го получат и оползотворят. “…Когато бил повдигнат въпроса за съдбата на човека на края, Яджнавалкя отвел настрани ученика си и му прошепнал истината…” цитат от Брихадараняка упанишада.

      Големият коментатор на Упанишадите Шри Шанкара извежда значението от корена сад /освобождавам, достигам, разрушавам/, упа и ни като префикси и от там упанишади са божественото знание, с което се освобождава и разрушава илюзията, невежеството мая. Той ги наричаБрахма-знание, “божественото знание”, т.е. есенцията на духовното знание. А Парамахамсаджи нарича учителите брахма видя гуру.

      Упанишадите се считат за Веданта /ант -край, края на Ведите/, имайки предвид не само че са последни и най-късно създадени, но и че са кулминацията на мъдростта на светите книги, краят на пътя на адепта, единствената цел на съществуване.

БРОЙ, ДАТИРОВКА, АВТОРСТВО

Упанишадите формират един комплекс съчинения, който прогресивно се разширява от древността. Техният брой вече е над двеста. Собствено индийската традиция споменава 108 /"Освобождение може да бъде постигнато посредством медитация върху 108-те Упанишади", цитат от Муктика упанишада /14 в/, където се изброяват 108-те упанишади.  Най-ранните са създадени преди повече от 3000 години,  а най-късните – в 20 век.

За основни се считат 16, Шанкара коментирал върху 11 – Иша, Кена, Катха, Прашна, Мундака, Мандукя, Тайтирия, Айтарея, Чхандогия, Брихад-араняка, Шветашвара, в коментара си към Брахма сутра споменава още Каушитаки, Джабала, Маханараяна, Пайнгала, Майтри. Останалите упанишади са по-тясно религиозни, посветени на някой конкретен култ или практика /йога, саняса, Шива, Шакти, Вишну/  и се родеят повече с пураните или тантрите.

Размерите им варират от стотина страници /"Брихад-араняка", "Чхандогя"/ до няколко стиха /"Иша" – 18 стиха/. Някои са написани в проза, други в стих, трети редуват проза и стих. Стилът и маниерът на писане също е различен в отделните упанишади, а понякога и вътре в едно произведение – разказвателен, абстрактен, назидателен, диалогичен, в повечето случай сериозен и извисен, но нерядко и с леко чувство за хумор.

Най-старите Упанишади /Айтарея, Брихад-араняка, Каушитаки, Чхандогя, Кена, Тайтирия, Иша и Катха  са от 9, 8, 7 век п.н.е., т.е от предбудистко време. Те представят Веданта в чистата и оригинална форма. Всичките основни упанишади притежават една хомогенност в концепциите, идеала, метода. Разбира се някоя Упанишада акцентира в/у определени идеи, подчертава определен подход или се специализира в обект на изследване повече от останалите, но подобна разлика не е качествена. Ето защо изследването и коментирането им най-често се прави на базата на материала от всички упанишади, взети заедно като едно голямо произведение.

Както в цялата древна литература на Индия, така и тук никой не знае кои точно са авторите на Упанишадите. Зрящите мъдреци, чули и фиксирали тяхното знание /шрути/, вечно /санатана/, поставили себе си в сянка, безлични /апурушея/ като истините, които предали в текстовете. Нито имена са оставени, нито подробности от живота им. Те били поети и мислители, мъдреци и свети люде, единствено заинтересувани да предадат прозренията достигнали с ума или с виденията си. Те не са създатели на философска система, а регистратори на необикновените си преживявания. Затова читателят на Упанишадите трябва да бъде подготвен понякога за непълнота и непоследователност, прескачане от една идея в друга. Никъде не се намира цялата истина събрана на едно място в последователна, лесна за разбиране формулировка. Текстовете са най-малко оформени удобно за Читателя: никъде няма логическо начало и логически край. Всяко тяхно организиране е направено от коментаторите, а не открито в самите тях. Един пасаж може да носи философска есенция на две и повече различни по рода си концепции, съответно може да бъде използван за проследяването и извличането на няколко основни принципа. Някои от основните концепции обаче по-късната доктрина свързва с имената на Аруни, Яджнавалкя, Балаки, Шветакету, Шандиля.

Общото схващане е, че в У може да се открият главно философски разсъждения. Те обаче съдържат правилно разтълкувани от големи адепти по йога и много практически напътствия за търсещите и практикуващите духовна садхана.
Прашна упанишада – мъдрецът Пипаллада отговаря на въпроси на своите ученици на теми като:
тапася, брахмачаря, прана, махапрана и разпределението на 5 други прани, от къде идва праната, как навлиза в тялото, разделяйки се на 5 подпрани, как напуска тялото
5 елемента, 5 сетива, ума, състоянията на будуване, сънуване и дълбок сън
Мантрата Ом като представляваща висшата реалност, трите съставни звука са  обяснени и т.н.

Катха упанишада – Начикетас води разговор с бога на смъртта Яма – той му разкрива тайната на безсмъртието, напътствия за Атман, върховният Аз в човека, връзката на атман с интелекта, грубия ум, егото, сетивата, Пътя на инволюцията и материализацията на елементите, разкрива процеса на психодуховна работа – алхимическия процес на преобразуване на съзнанието, за концентрацията дхарана.Тук йога се определя като "твърдо владеене на чувствата… Когато човек стане установен, тогава идва йога. С други думи йога означава състояние на вътрешна устойчивост и равновесие. Основа на класическата йога.

Шветашвара упанишада :
Предлага медитация върху свещенния звук Ом, нарича го Пранав

Медитативния процес се описва като разгаряне на вътрешния огън, дава указания за пранаяма, за физическите пози, дори за помещението за медитация.

Говори за виденията, които могат да възникнат, когато ума се успокои и че те не бива да се смесват с познанието на Бог

Чхандогя – за мантрата Ом, за Гаятри мантра, за ненасилието и истината, за даването на дакшина и т.н

Тайтирия упанишада – концепцията за 5 коши

Упанишадите създават основата за традицията на класическата йога на Патанжали. От тях тръгват и 6 философски школи, които се насочват в свои по-специфични посоки. По философия класическата йога най-много се родее със санкхя, толкова много, че понякога ги разглеждат като две страни на една и съща традиция, санкхя отговорна за теоретичните концепции, а йога като система за практическо приложение и изживяване на високите абстракции на Упанишадите и санкхя.

Рамаяна и йога

Корените на йога в Рамаяна разкриват значението на Рамаяна за изучаването на йога. То се заключва главно до нравствените ценности, които се възпяват в епоса. Това което в йога е описано накратко във форма на афоризъм  – моралните дисциплини яма и правилата/ограниченията – нияма в Рамаяна се разказват надълго в повествователна форма. Тук се възпяват добродетели като дхарма /дългът/, ненасилието, верността, разкаянието и т.н. В този си вид Рамаяна почти може да служи като учебник по карма йога и сева. Тук се разкриват 4 човешки цели: дхарма, артха, кама, мокша

Бхагавад гита и йога
 
В Бхагавадгита, божествената песен на хиндуизма, есенцията на всичко написано до онзи момент са синтезирани в прекрасен поетичен вид духовната цел и духовните дисциплини на йога

Духовната цел

Най-фундаменталната цел на човешкото съществуване според Гита е сливането с Божествения Принцип – чрез задълбочено познаване и медитиране върху същността му, чрез работа без егоизъм за другите, чрез безгранична любов и обожание на някоя от неговите персонификации.

Да обичаш всичко и всички еднакво, така както еднакво в тях трансцендира Абсолютният Принцип, да служиш без корист на другите, напълно забравил собственото его, да живееш в перфектна хармония, освободен от привързаността към видимия свят. За постигане на целта Бхагавад-гита разкрива няколко пътя,  /йога – духовна дисциплина

Духовните дисциплини /йога/

Йога в "Бхагаватгита" означава път за реализиране на Божественото. Думата идва от корен, който означава сливане , съединяване. Йога показва пътя, по който е възможно сливането на Човека с Божественото. В Бхагавадгита се предлагат 4 пътя /4 духовни дисциплини, йога/

Карма йога – пътя на сливане чрез работа и служене на други  

Джнана йога
 – пътя на осъзнаване чрез знание

Раджа йога
– пътя на осъзнаване чрез медитация и дълбок психически контрол

Бхакти йога
 – пътя на сливане чрез любов и пълно отдаване в сърцето си на Божественото. Всеки един от тези пътища е независим, но когато по един или друг път се достигне края, всички четири пътя се сливат в едно. 

При тяхното описание един или друг път вземат връх или се очертават като най-важни, но със сигурност в съзнанието на индуиста те са едно и не могат да бъдат разделяни. Върховна любов, свещено знание, силна медитация и истинно действие са проявления на един и същи смисъл. Индийската традиция утвърждава, че човекът е комплекс от ум, воля, емоции, импулс за действие и той трябва  да търси Бог чрез всички тези неща. Човекът трябва да е активен с дела, както и да умее да потъва в медитация, да търси върховното интелектуално знание и да отпуска душата си в неподправена примитивна любов към Божественото

<< Назад към статиите