Философски системи на Йога

Самкхя

Самкхя е основната философия на класическата система на йога и една от шестте класически школи в Индийската философия. Създадена от великия мъдрец Калипа, който се споменава във ведическата литература от Риг Веда до Бхагавад Гита.
Дори Буда е бил обучаван от двама Самкхя учители.
Главният текст в Самкхя е “Самкхя Карика”. Друг важен труд са “Йога Сутрите ” на Патанджали. Има различни видове Самкхя системи. Докато класическата Самкхя е дуалистична и атеистична, друга Самкхя система като тази от Гитата и Йога Сутрите  са теистични. Самкхя в Гитата също е монистична.
Най-великият съвременен Самкхя учител е може би Свами Йогешварананда, който оставя множество превъзходни книги.
В системата Самкхя, която йога също използва се говори за 24 различни космически принципа (таттви).

  1. Пракрити – първичната форма на материята, изначалната природа. Тя е основната, както фина, така и груба субстанция на космоса.
  2. Махат (Будхи) – космизеският интелект
  3. Ахамкара – егото
  4. Манас – обусловения ум
  5. – 9. Петте Танматри първичните енергии за звук, допир, зрение, вкус и мирис, в тяхната фина форма.
    10. – 14. Петте сетивни органа ( гянендрии ) – уши, кожа,
    очи,език, нос.
    15. – 19. Петте органа на действие  ( кармендрии ) – уста,
    ръце, крака, пикучополова система, анус.
    20. – 24. Петте елемента ( Махабхутани ) – земя, бода, огън,
    въздух и етер.
    В системата Самкхя вселената съществува, за да осигури опитност на съзнанието. Тя не може да съществува за свой собствен интерес,тя е чисто наблюдаващ феномен. Ето защо светът се основава на интелигентността, работи чрез егото и ума и следва модел на органичен закон и  интелигентна структура.
    Съзнанието се нарича Пуруша, или Атман, вътрешното или висшето аз. То се разграничава от егото, то е извън обсега на 24-те пинципа, но е тяхната основа.
    Пуруша не част от творението, не се състои от каквато и да е форма на материя, груба, фина или  ментална. Той не нито тялото, нито ума, които са взаимосвързана  част от Пракрити или проявения свят.
    Пракрити сама по себе си е неодушевена ( няма съзнание в самата нея ).
    От тази гледна точка на Самкхя и йога самият ум  се счита за нещо материално, което може да бъда наблюдавано, и не е истинският източник на съзнанието, нашите емоции и мисли, бидейки обекти на възприятие са част от материалния свят, както и егото.
    Пракрити и нейните проявления съществуват за да осигурят опитност за Пуруша, така че съзнанието да може да постигне господство над външните фактори на творението и да достигне до разбирането за своята вътрешна природа.
    Характеристиките на Пуруша и Пракрити са доста сходни с тези за Духа и Материята, които откриваме в класическата гръцка и западна философия, и поради това някои считат, че техния произход се основава на системата Самкхя.
    По отношение на Пуруша, който е единствено свидетел или истинската съзнателна същност, вътрешното творение е видимо или обективно по природа. В процеса на нашата еволюция ние се учим да разграничаваме между виждащия и видимото  (свидетеля и обекта), като преставаме да се идентифицираме с формите и функционирането на външния свят.
    В нашето нормално невежо съзнание ние се идентифицираме с неща като тялото или емоционални изказвания като: “Аз съм това”, “Онова е мое”, “Аз съм щастлив”, “Аз съм тъжен”. Всички тези грешни схващания се основават на объркването между свидетеля и обекта. Те ни поставят ни поставят под влиянието на външния свят и ни причиняват страдание с неговите промени.
    Съзнанието не е нещо материално или видимо. Материална е природата, Пракрити. Тялото е само инструмент за опитност на съзнанието. Знаейки това, ние се освобождаваме от страданието и всички безпокойства на външния свят. Развивайки се, ние постепенно се учим да отделяме нашето съзнание от външния свят. Най-напред ние се откъсваме от физическата материя, след това от емоциите, мислите, и от самото его, всички те, форми на фината материя. След като вече не се отъждествяваме с нашите мисли и така постигнем обективно възприятие на безкрайната реалност на Пракрити, ние се връщаме към нашата природа като Пуруша или чисто съзнание. Това е себе-реализацията или освобождението.
    Отделно от Вътрешно Себе или висшата природа, всички неща са отклонения ( викрити ), смущения или болести. Докато не се научим да почиваме в нашата истинска природа, ние сме предразположени към всички процеси на разрушение и дегенерация, присъщи на външния свят. От което следва, че единственото окончателно лечение на болестите е Себе-познанието.
    Системата Йога добавя Ишвара или Бог като отделен принцип.  Шиваисткият тантризъм  прибавя 8 висши принципа към тези на 25 на Самкхя.
    Не-дуалистичната Веданта има 8 първични фактора, които са: 1) фините елементи, 2) петте моторни органа,       3) петте сетивни органа, 4) петте прани, 5) четирите антахкарана или вътрешен инструмент на ума, интелекта, паметта и егото,
    6) невежество, 7) желание, 8) карма.
    Съществува тясна връзка между традициите на Санкхя и йога, дотам, че двете да бъдат често споменавани заедно като санкхя-йога. Има обаче пасажи в “Мокша-дхарма”, които прокарват ясно различие между тях, макар да подчертават,че и двете водят до една и съща цел. В един пасаж от “Махабхарата” се твърди, че докато йога се основава на възприятието ( пратякша ), Санкхя се основава на традицията ( или свидетелството на адептите ). В “Бхагавад гита” йога се приравнява с карма-йога, а Санкхя към пътя на отричането от света ( санняса ), макар че в последната  строфа се подчертава тяхното същностно единство.

Веданта

Обобщаващ термин за метафизическите идеи, водещи началото си от Ведите, но  намерили класическия си израз в Упанишадите, които са езотерично продължение на  ведическия ритуализъм. Корпусът от текстове на Веданта – научни и популярни – е необятен. Тя е доминираща философия на индуизма, която отдава предпочитание на не-дуалистичната ( адвайта ) интерпретация на битието: съществува само една реалност, която изглежда многостранна за непросветления ум, но се разкрива като единична ( ека ) и недуална ( адвая ). Като една от шестте философски системи ( даршана ), Веданта е била систематизирана в “Брахма сутра” от Бадараяна . Този кратък трактат поражда множество понякога значително различаващи се помежду си интерпретации.
Най-известната и влиятелна школа е Кевала Адвайта ( абсолютен недуализъм ) на Ади Шанкарачаря ( ок.788-820 г.). Неиният голям исторически съперник е Вишища Адвайта ( ограничен недуализъм ) на Рамануджа .

Тантра

    “Тантра” произлиза от комбинацията на  две санскритски думи: таноти или разширение и траяти или освобождение. От тук следва, че тантра е метод за разширяване на ума и освобождаване на спящата потенциална енергия.
Умът, който ние използваме в ежедневния живот за възприятие и познание действа чрез сетивата. Но ако ние успеем да обърнем сетивата и насочим ума навътре, той проявява себе си чрез вътрешен опит. По този начин материята е отделена от енергията, оттук следва освобождаване на енергия или шакти принципа, който тогава се обединява с шива или съзнанието, създавайки еднакво осъзнаване.

Другите философии също достигат до тази цел, въпреки, че пътя може да е различен. Във Веданта концепцията е за Брахман или неделимaта, хомогеннa, всепроникваща реалност или съзнание. Думата Брахман произлиза от корена брихан, което означава разширявам се и може следователно да бъде разбрано като разширено съзнание. В тантра тази концепция се интерпретира като шива или чисто съзнание, което съществува като мълчалив свидетел във всеки един от нас. Независимо дали е Брахман – Веданта или Пуруша – Санкхя, или Шива – Тантра, идеята основно е една и съща. Разликата обаче между Тантра и повечето други философии, е че те поставят много ограничения пред практикуващия и изискват стриктно придържане към правилата, докато Тантра дава широта за развитие на всеки индивид в зависимост от неговия етап на развитие.
Тантра казва,че независимо дали си вярващ или атеист, силен или слаб, беден или богат, има път за теб, който трябва да откриеш.
Това е целта на тантра, не окултен секс, нито черна магия, нито постигане на психически сили, сиддхи, нито разпуснат живот.

<< Назад към статиите