Храната в ашрам

Разговор със Свами Санкалпананда Сарасвати
(публикувано от Бихар Скул ъф Йога)

ВЪПРОС: Вие ядете ориз, чапати /точени питки от блашно/, дал /бобени – грах, фасул и др./ и т.н., но в писанията е казано, че идеалната храна за санясини е мляко с плодове.

ОТГОВОР: Тази идеална храна е за хора, които напълно са се оттеглили от света и са изцяло ангажирани с интензивни духовни практики. Когато, например, човек непрекъснато седи и практикува пранаяма и медитация, тялото се нуждае от по-малко храна и то лека храна. Тя трябва да е лесно смилаема, така че, да не изисква много енергия и да не възбужда сетивата. Ние сме Карма йоги обаче, чиято главна духовна практика е работа – осъзнаване.
Ние сме особено активни по 18 часа на ден и имаме нужда от правилно хранене, което да ни достави достатъчно енергия. Така че, ние ядем ориз, дал, роти и зеленчуци.
Но все пак, нашата храна е чиста и лека. Ние избягваме месо, концентрирани и пържени храни, гхии /претопено масло/ и сладки, и не ядем между храненията. Нашата диета е проста и здравословна, според нуждите ни на този етап от нашата садхана. 

ВЪПРОС: Но плодовете са много хранителни. Защо не ядете плодове?

ОТГОВОР: Ние ядем плодове според сезона, особено манго, гуава и банани, наистина вярно е, че плодовете съдържат много полезни съставки. Обаче ние обикновено се сдобиваме с всички тези елементи от ориза, пшеницата и зеленчуците в нашата храна. Повечето плодове имат много високо съдържание на естествени захари, а много захар не е полезна за тялото. Също така, голямо количество плодове може да образуват киселини, а това е също лошо за здравето.

ВЪПРОС: Защо не приемате мляко с диетата си?

ОТГОВОР: Въпреки, че е безценно за децата и бременните жени, за възрастните млякото не е толкова необходимо. То съдържа витамин А, С, групата В и калций, но от друга страна всичките присъстват и в другата храна. От друга страна, млякото образува слуз и прекалената консумация мляко се свързва с главоболие, катар на носа, синузит и някои кожни болести. В по-студените страни може би тялото има нужда от допълнително повече слуз, за предпазване от студа. Обаче при горещия климат на Индия това е недостатък и тялото изхвърля излишната чрез настинки, течащия нос и диария. Соята може да се използва за да се направи мляко, което по хранителна стойност е подобно на кравето мляко, но не води до образуване на слуз и няма високото съдържание на мазнини на кравето мляко. 
Според сезона, обитателите на ашрама приемат млякото под формата на извара или суроватка. Тези продукти съживяват чревните бактерии, необходими за добро храносмилане и също са традиционен лек за чревни смущения.

ВЪПРОС: В Индия недостига на витамини е огромен проблем. Как се справяте с това?

ОТГОВОР: Ние имаме нужда само от около 100 грама зелени листни зеленчуци на ден, за да задоволим витаминните си изисквания, придружени понякога от жълт зеленчук или плод, който да добави и витамин А. Ориза, пшеницата и дал са богати източници на витамини от групата В, а витамин С се намира в почти всички храни, особено, ако се ядат сурови. Витамин D идва от слънчевата светлина, а това имаме достатъчно. Тъй като на нас ни сервират около 100 грама зеленчуци на всяко ядене, сме добре задоволени от всички витамини и минерали.

ВЪПРОС: Но когато варите зеленчуците, както правите тук, унищожавате витамините.

ОТГОВОР: Ние обикновено варим зеленчуците, за да убием вредните бактерии и за да ги направим по-лесно смилаеми. Някои зеленчуци, като например спанака, съдържат химикали /съединения/, примерно оловна киселина, които са токсични в суровото растение, но стават безвредни, когато се сварят. Други, например картофите, съдържат нишесте, което се усвоява по-лесно от тялото след готвене. Хранителните съставки не се губят, защото доколкото е възможно, ние почистваме зеленчуците и ги готвим с кората. А витамините и минералите се съхраняват между кората и месестата част. Водата, в която са приготвени, не се изхвърля, а се прибавят подправки, за да стане като сос и така витамините се запазват.

ВЪПРОС: Как е възможно вашата диета да съдържа достатъчно белтъчини, като не ядете месо?

ОТГОВОР: Месото не е единственият източник на белтъчини. Зеленчуците, зърнените храни и особено бобените /дал-грах, фасул и др./ също съдържат белтъчини. Когато обсъждаме количеството белтъчини в храната, трябва да разглеждаме не просто цялостното количество, а това, което може да бъде усвоено от тялото.  Експерти по храненето от ООН са установили това, което те наричат NPU /използваемост на белтъчините/ за всяка храна. Като ги класираме по скала от 0 до 100, откриваме, че продуктите с най-голяма количество използваеми белтъчини са яйцата /94/ и млякото /82/. Месото е с 67, а пилешкото – 65. Оризът има повече използваеми белтъчини от месото, с NPU 70. Пшеничните зародиши са равни на месото с 67, и се намират в непресятото брашно /с триците/, /атта/ и пълноценната пшеница /далия/. Това понякога ядем като каша, както и кхичери. Тъй като ориза и чапати са основната храна в нашата диета, ние очевидно получаваме доста белтъчини без отровите на месото. Граха и фасула са също богати на белтъчини. Лещата /масур дал/ има 40, а нахута 43, докато муунг има 57, а соята 61 – стойности, които са сравними с месото. Нещо повече, белтъчните структури на зърнените и бобените са допълващи се. Това означава, че ако ядете ориз /или чапати/ заедно с дал, комбинацията съдържа повече използваеми белтъчини, отколкото ако съставките се ядат поотделно. Като комбинирате зърнени и бобени увеличавате количеството белтъчини, които може да се използват от тялото с четиридесет процента. Например, учени, занимаващи се с науката за храненето са извършили експерименти, които показват, че нормалното ястие от ориз и дал съдържа повече белтъчини от четвърт килограм бифтек.

ВЪПРОС: Ако това е така, това означава, че кхичери е толкова хранителна, колкото и ястието с месо.

ОТГОВОР: Точно така. Въпреки, че кхичери съдържа ориз и дал сварени заедно, за тялото е все едно като месо. Белтъчините трябва да се разградят до аминокиселини преди да може да бъдат използвани от тялото, а след това тези аминокиселини се свързват отново според специфичните изисквания на различни органи и тъкани. Тъй като тъканите трябва да си синтезират собствените белтъчини няма значение дали разполагаме с животински белтъчини или с растителни, стига да получаваме достатъчно от всичките аминокиселини, от които имаме нужда. Всъщност, кхйчери е по-добро от месото, тъй като е пълноценна храна. За да получим максимум белтъчини трябва да прибавим една чаша дал към три чаши ориз, което е точното пропорция за кхйчери. Двете съставки също ни дават въглехидрати за енергия, доста витамини и минерални соли. Брахма кхйчери съдържа също и някои зеленчуци, осигурявайки всички жизнено важни елементи, от които имаме нужда.  Тъй като дал се запържва в малко олио или гхии, преди да се свари, това дава на ястието мастните киселини, които се изискват в малки количества, за да се поддържа здравето. Кхйчери се приема добре от децата, възрастните и болните, и е изцяло чиста /сатвична/ храна.

ВЪПРОС: Ашрамските чапати при мен водят до лошо храносмилане – толкова са груби.

ОТГОВОР: Ашрамските чапати са малко по-груби от тези, които се ядат в повечето домове, но лошото храносмилане се дължи повече на собствения ви вкус, а не на самите чапати. Те не са така тънки, тъй като брашното, което използваме, съдържа цялостното пшенично зърно. Цялото пшенично зърно има три съставки – триците, които са шестте външни обвивки; зародиша, което е малката област вътре в основата на зърното; и вътрешната част, което е белия нишестен център. Когато занесем пшеницата от ашрама във воденицата, там смелваме и трите части, тъй като са включени и триците, и зародишите, полученото брашно е грубо и със забележимо кафяв цвят. Пресятото брашно използвано от повечето индийски семейства не е всъщност пълноценно, тъй като триците са махнати. То не е толкова кафяво и има по-фин състав. В много случаи брашното допълнително се пресява през тъкан, за да се премахнат пшеничните зародиши. От това свръх олекотено, много фино брашно се точат тънки, леки чапати. След по-нататъшната обработка се получава свръх фино бяло брашно, което се избелва, за да стане съвсем бяло. От това брашно /мейда/ се приготвят бял хляб, сладкиши, кексове.  Когато изхвърляме триците и зародишите, изхвърляме жизнено важни хранителни съставки. Триците и зародишите съдържат витамини от групата В, ензими, минерали, микроелементи като цинк, мед, кобалт, манган. Зародишите са важен източник на витамин Е и някои ненаситени мастни киселини. Триците също дават растителни влакна /груба обемна маса/, което всъщност е целулоза и други несмилаеми въглехидрати. Тази груба храна е традиционно очистително и помага на храносмилането, и много лекари днес го признават като предпазно срещу много чревни болести. Нашите чапати са може би малко по-груби, но са много по-хранителни. Повечето обитатели на ашрама го предпочитат, тъй като са сладки, с вкус на естествената пшеница, което ги прави истинска радост за вкуса.

ВЪПРОС: Щом ядете пълноценно брашно, защо не ядете кафяв ориз вместо този бял ориз, който е загубил качествата си?

ОТГОВОР: Вие бъркате пълноценния бял ориз с обработения шлифован бял ориз, който се използва на Запад, а също и в много индийски домове. Шлифованият ориз има по-скоро дребни зърна, приготвя се бързо и е доста гладък. Привлекателната лъскава белота се постига чрез остъргване на по-тъмните външни обвивки на зърното. Този ориз е всъщност ядрото на цялото зърно, съдържа само скорбяла и калории. От друга страна ориза в ашрама е кафяв ориз – когато той не е сготвен, той има доста кафяв цвят. Оризът има две обвивки – несмилаема външна обвивка и няколко по-фини вътрешни ципи, които съдържат всичките витамини и минерали. Това, което вие на Запад наричате кафяв ориз, то той е по-тъмен и по-труден за храносмилане, тъй като това е цялото зърно – външната обвивка и всичко останало. Оризът в ашрама се нарича усна чауал. След прибиране на реколтата, оризът се вари известно време. Това премахва твърдата външна обвивка, но остава непокътнати вътрешните ципи. Преди да се яде този ориз, трябва да се свари отново. Но дори когато е готов за ядене, той не е напълно бял, и е много по-хранителен от напълно белия ориз.

ВЪПРОС: Забранено е в писанията йогите да консумират люти чушки, кромид и чесън. Защо тогава използвате тези неща при приготвянето на храната в ашрама?

ОТГОВОР: Една от главните характеристики на нашата диета е, че тя автоматически почиства замърсяванията от тялото, така че ние използваме тези неща заради техните медицински свойства. Чесънът е добре познат като пречистващ кръвта и е полезен при диабет. Кромидът съдържа сяра и изхвърля вода и слуз от тялото. Когато се ядат сурови, те имат пречистващо действие върху храносмилателната система и са особено полезни за облекчаване на настинки. Лютите чушки унищожават вредните бактерии в червата, и стимулират храносмилателните сокове. Когато са сурови, те съдържат витамин С, елиминират слузта и подсушават лигавиците, възпалени от настинка. Лютите чушки подпомагат в разграждането на мастните натрупвания в кръвоносните съдове, лекуването /изчистването/ на кожните болести и пречистват очите, като леко стимулират сълзните канали. Нашата диета е доста лека според индийските стандарти и разбира се по-големи количества от тези подправки трябва да се избягват. Но когато се използват според сезона, те могат много да помогнат в поддържането на добро здраве и пречистване на тялото.

ВЪПРОС: Казано е, че чаят е отрова. Защо го пиете?

ОТГОВОР: Чаят, сам по себе си, не е отровен, но както всичко останало може да има вредни въздействия, ако се приема в много големи количества. В ашрама ние пием само по две чаши слаб черен чай дневно, а това трудно може да се нарече прекалено. Чаят има лоша репутация сред маниаците на тема здраве, тъй като съдържа танин. При малки количества обаче, танина може лесно да се премахне от бъбреците, а има леко стягащо /запичащо/ и антисептично въздействие, което пречиства храносмилателния канал и промива нечистотиите от системата. Кофеина също присъства в чая, както и в кафето и има леко стимулиращо въздействие върху нервната система. Това разширява въздушните проходи, така, че да дишаме по-леко. Той също разширява кръвоносните съдове и подобрява кръвообращението, така че допълнителния кислород бързо да премине през всички клетки на тялото, включително и мозъчните. Обаче, ако човек пие по няколко чаши чай на ден, тялото привиква и това освежаващо действие се губи. Чаят произлиза от Китай и съставлява част от медитационните ритуали на японския Будизъм. При тези две култури, винаги се пие черен чай, а обитателите на ашрама също пият черен чай, тъй като е по-добър за здравето. Когато се смеси с мляко, чаят губи пречистващите си качества и има също така леко наркотичен ефект върху нервите. Според сезона пием чай с джинджифил, лимонов сок или листа от тулси. Лимоновият сок облекчава при киселини в стомаха, пречиства кръвта и прибавя витамин С. Джинджифилът помага при разстройство. Тулси е хубаво с това, че усилва вкуса на чая и тонизира храносмилателната система. Казано е, че помага да се контролира гнева.

ВЪПРОС: Свамитата в другите страни, съвсем еднакво с вас ли се хранят?

ОТГОВОР: Ние ядем по този начин, тъй като нашият ашрам е в Индия, но в другите страни диетата се различава според месните нужни и обичаи. Например, чапати често се замества с пресен, пълноценен /черен/ хляб. От друга страна, ориза се адаптира към всякакъв климат и се яде от живеещите в ашрами по целия свят. Въпреки, че някои храни са различни, свамитата в Сатиянандашрамите по целия свят, следват принципа, да се яде само това, което е здравословно и необходимо, за да се задоволят техните нужди. По този начин вредните храни автоматически се изключват, а също и лакомствата. Някои здравословни храни, като например мляко или плодове, може да бъдат изключени, тъй като те съдържат елементи, които вече присъстват в диетата, и всъщност не са необходими. Диетата се основава на зърнените храни, като например ориз и жито, допълнени от пресни зеленчуци. Белтъчините идват от грах и фасул, но вида фасул и начина на приготвяне се различават в различните страни. Храната е лека, незамърсена и проста, според извършваната работа и сезона. И най-важното – свамитата навсякъде избират храната си според главната цел на живота си – разширението на съзнанието. 

 

Издание на Бихар Скул оф Йога, под ръководството на Парамхамса Сатянанда.

<< Назад към статиите