Йога в съвременният свят
Йога възниква преди хилядолетия и доста по-късно, вероятно във втори век преди Христа нейните основни положения са систематизирани и фиксирани в класическия трактат на Шримад Патаджали "Йога-сутра". През тези хилядолетия практиките на йога се развиват и обогатяват чрез индивидуалния опит и постиженията на тези, които са и се посветили. Същите практики се използват от представителите на множество учения като средство за постигане на духовно просветление. При всички случаи обаче йога остава достъпна за ограничен брой хора, призвани и достигнали равнище на личностно развитие, което да прави възможно нейното практикуване.
Към края на деветнайсти век йога постепенно излиза извън границите на Азия и става известна в Европа и Америка както чрез изследването на индолозите (още през 1785 година Чарлз Уилкинс превежда "Бхагаватгита", възторжено приета от интелектуалците), така и чрез дейността на различни организации, например теософското общество. Съществена роля имат и различни християнски църкви. Те канят на световни конгреси на религиите представители на индуизма, които след това остават, основават свои организации и привличат много привърженици. Първият сред тях е Свами Вивекананда, които произнася слово на световния конгрес на религиите в Чикаго през 1893 година, а през 1894 г. основава в Ню Йорк "Ведантическо общество". Едно поколение по-късно през 1920 г. в Бостън за Международния конгрес на религиозните либерали пристига Парамаханса Йогананда, който също основава след конгреса своя организация в Калифорния. Активна дейност развиват и учениците на Свами Шивананда. Успоредно с тази дейност нараства броят на публикуваните книги по различни аспекти на йога (в началото на 20-и век те навлизат и в България). И така постепенно йога се масовизира.
Хилядолетия наред обучението на тръгналия по пътя на йога се извършва от достатъчно издигнат учител (Гуру) който обикновено сам си подбира учениците (садхакас). В масовия свят Гуру е заменен от инструктора в курсовете по йога или от книгата-самоучител. Тъй като тези курсове и книги са предназначени за масовия западен потребител, естествено е в тях йога да бъде така адаптирана, че да бъде понятна за него, да предлага ценности които не изглеждат твърде екзотично; да не предявява големи изисквания към начина му на живот, а да се приспособява към тях и т.н. За поддържане на интереса се прибавят и няколко адаптирани философски идеи в мистична обвивка. По тази причина, както посочва Б. К. С. Айенгар "множеството от публикуваните в наши дни книги върху йога са недостойни, както за разглеждания предмет, така и за този пръв велик образец ("Йога-сутра"), тъй като са повърхностни, общодостъпни и заблуждаващи".
Една от очевидните последици е силната редукция на реалното богатството и разнообразие на йогическите практики. В повечето популярни книги по йога се описват 10-15 едни и същи асани, няколко елементарни дихателни техники и кратък набор от съвети за здравословен начин на живот. Това е естествен подход – колкото повече хора се цели да бъдат привлечени, толкова по-достъпни практики трябва да бъдат описвани. Второ, автентичната система йога се "доразвива" или "обогатява". Тъй като бива включена в орбитата на мнoгoбройните Европейски или Американски системи за здравословен живот в нея нахлуват огромен брой съвети и препоръки които изглеждат по-съвременни, по-научно обосновани или просто запалващи празноти в йога. Обаче цялата тази нова информация скрива своя източник и се представя за автентична. Тя най-често се въвежда с изразите "йогите казват" или "йогите учат", което заслужава толкова доверие колкото вестикарското клише "достоверен източник пожелал да остане анонимен".
В България в тази насока най-много се злоупотребява с темата за йогическия начин на хранене. Съветите и препоръките в тази област най-често отразяват субективните предпочитания и личните познания на автора и имат твърде малко общо с реалната йога. Такива са случаите например с лечебното гладуване, с така нареченото "разделно хранене", със закаляването и т.н. Тук не оспорваме качествата и ползата от тези методи, просто настояваме изрично да се посочва че те нямат нищо общо с йога. За евентуалните опоненти на тази позиция ще приведа само един цитат от "Гхеранда Самхита": "също така той (йогинът) не трябва да прави студени бани сутрин, не трябва да гладува, да си причинява телесни страдания, не трябва да се храни само веднъж дневно, или да остава без храна повече от 3 часа" (5.31). Аюрведа също допуска само един разтоварващ ден седмично, но категорично сочи, че продължителното гладуване е вредно.
Тези опити за подобряване на йога чрез привнасяне на съвременни хипотези и концепции са твърде опасни и като конкретни последици, а най-много като тенденция на мислене. Те съдържат в себе си имплицитната предпоставка, че йога все пак е архаична система, която трябва да бъде актуализирана и доразвивана съобразно съвременните научни постижения. Необходимо е да се каже, че йога и аюрведа като две допълващи се практически науки съдържат обхватна и обоснована система на принципи, които включват всички аспекти на всекидневния живот. В редица отношения тези принципи са в противоречие със сегашните западни научни представи (които, впрочем, се променят всяка година). Това е съвсем естествено, защото те са основани на различен светоглед и световазприемане. Да се търси кой от тях е по-правилен е погрешна постановка на въпроса – те са просто различни и предоставят възможност за избор. Затова не трябва да се търси сближаване между тях чрез премълчаване или туширане на противоречията, необходимо е само да бадат представени в автентичния им вид като алтернативи.
Данчо Господинов – откъс от предговора към книгата "121 Йогасани"